Добре. Да се върнем малко назад в историята.

Преди около 40 години, плюс/минус 2 дни, се роди едно много готино нещо, което сме свикнали да наричаме Интернет. В младините му хората са имали достъп през телефонната си линия със скорост около 1200 бита в секунда и за да придобиете представа в „нормални“ мерни единици – това е около 0.15kb/s.

Накратко, 2 дни преди днешната дата, на 29-ти Октомври 1969, ARPANET създаде Интернет. Едни от първите протоколи, които са се появили, са били Gopher и FTP, а предшественикът на съвременните браузъри се казва Cello. И така, в ранните дни на Интернет, ARPANET е бил основен хъб (или „гръбнак“, ако предпочитате) дълго време. Днес, разбира се, Интернет е прекалено масивен, за да има само един хъб.  Ако изобщо трябва да намерим отговор на въпроса кой поддържа Интернет, това са 7 големи компании: AT&T, Verizon, Level 3, Qwest, IBM, Sprint и UUNET, без да претендирам за 100% точност.

Обаче има и едни гниди, наречени ICANN. Това е non-profit (или некомерсиална) организация, изискваща доста голяма, пак некомерсиална сума, за акредитация на домейн регистратори. Та, накратко – те отговарят за домейните и IP-тата в интернет, както и за други аспекти на неговата функционалност, но те не си заслужават да ги споменавам. Преди това, тия работи са били правени от името на правителството на САЩ.
В първите 12 години от съществуването на Интернет са били свързани 213 компютъра. Това е по-малко от една IPv4 мрежа, която поддържа до 255. Думата „интернет“, ако трябва да я разбиваме на части, ще значи international network. Демек международна мрежа, по-известна като глобална мрежа. Нарочно акцентирам над тия две думички.

Сещате се, че глобалните неща трудно съществуват, но Интернет се справи много добре. Сайтове на други езици спокойно се четат с онлайн или офлайн транслатори, доста от тях безплатни. Обаче изглежда, че от ICANN решиха, че няма достатъчно домейни за всички, та решиха да въведат международни домейн имена. Бих коментирал колко тъпа ми се струва подобна идея, обаче нито ще имам нервите да го събера в една публикация, нито ще намеря достатъчно изразителни думи за мислите си. Може би само мен не ме кефи като напиша домейн на кирилица в браузъра си, да ми излиза адрес, който не мога да прочета. Обаче още по-малко ще ми хареса идеята, когато това се случи не само с кирилските домейни.

И така, Интернет от глобална мрежа започва да се локализира.

Само аз ли го намирам за нередно?!

Подобни страници

• Няма подобни страници